ФИЛМОВА КРИТИКА

ОТ МАЛКЪЛМ ЛОРЪНС

Рай или Лас Вегас?

Сравнително есе върху филмите
"Казино" (режисьор Мартин Скорсезе) и
"Да напуснеш Лас Вегас" (режисьор Майк Фигис)

 

През почивните дни около Деня на благодарността гледах "Да напуснеш Лас Вегас", а на следващия ден "Казино" (за втори път). Уикенд във Вегас, така да се каже. Особено поучителен, като се има пред вид, че още не съм ходил във Вегас и никога не съм имал желание да го направя. Може би ако пътувах за Сан Мигел де Алиенде, или карах от Ел Ей към Денвър би ми се приискало да сляза от колата и да се поразтъпча, но нищо повече. Това е и причината Вегас ( а впоследствие и Рино и Лейк Тахо), въобще да бъдат построени. Като място за почивка насред пустинята по пътя на Запад. Осезаем мираж, където можеш да си представиш, че ти, да, ТИ, можеш да се възползваш от законите за хазарта, брака, развода и проституцията действащи в Невада, да разориш банката и да се изкачиш право на върха. Там горе, където въздухът е свеж и чист.

Ако трябва да прибегнем до брутално опростенчество, една от ключовите теми, които свързват "Казино" с "Да напуснеш Лас Вегас" е идеята за опита да се купи любов. В наши дни, с навлизането на Американската империя в етапа на бавно загниване, когато разводът се шири, предбрачните споразумения са на път да станат стандартна практика, а тормозът в семейството е навсякъде около нас, институцията на брака беше предмет на такова детайлно изучаване напоследък, че някога скриванат тайна най-после е обществено достояние: в сърцевината си традиционното разбиране за институцията на брака по всичко прилича на обществено узаконена проституция. Следователно, нима може да има по-подходящ момент по екраните да излязат два филма, които разглеждат предимно любовта в един град, където браковете и разводите са бързи, в район където проституцията е законна, с което се узаконява предполагаемата основа, на която подобни споразумения обикновено се крепят. След определена възраст, обикновено по времето, когато сърцето му бива безвъзвратно разбито, мъжът обикновено осъзнава, че последното нещо, което една жена търси във връзката им, е сърцето. По дяволите, та тя може да получи цялата утеха, от която се нуждае, без всякакви сексуални стратегии и позиране от приятелките си. Да, един хубав, топъл пенис и редовна компания за кино и вечеря също се търсят, но ако един мъж няма пари, той никога няма да бъде нищо повече от приятел. Толкова е просто и толкова учебникарски Дарвинистично, че се превръща във вледеняващо трезво осъзнаване, че комерсиализацията неизбежно отвежда любовта и топлотата на тепиха и винаги печели две от всеки три схватки. Независимо колко много потенциал има у един мъж, потенциалът в уравнението се взима предвид само със задна дата, когато жената реши да се задоми. А дотогава те искат да ходят на ски зиме, да се гмуркат лете, да скачат с ластично въже от Тадж Махал в полунощ И да сложат залеза над Айфеловата кула в задния си джоб, докато анатомичната им сочност и привлекателност все още могат да намагнетизират вниманието. Докато биологичният им часовник звънне, те искат да ПРЕПУСКАТ. Те ясно осъзнават, че дари ли ги веднъж Майката Природа с подути глезени и почнат ли да трупат килограми от задържането на вода ще им се иска да си спомнят за невероятното си юношество и младини до края на живота си, и следователно знаят, че трябва само да разтърсят къдри, преди да се намери някой друг тип с натъпкан портфейл, който да извежда и плаща за любовта им. Разбира се, най-голямото неравенство се състои в това как ритуала на срещата е възникнал от това. Тъй като парите са в основата на всичко, не трябва ли бедните да канят богатите на среща? Не, защото скритият подтекст е зестра. Става дума за сурогат на бащата. Един мъж трябва да докаже, че ще печели ТОЛКОВА ПАРИ, колкото и баща й ИЛИ ПОВЕЧЕ, преди тя (и баща й) да дадат съгласието си.

В днешната икономическа ситуация, това е причината много момчета и момичета да не са наясно относно новите стратегии които трябва да използват, при положение, че доходът на нито единият от двамата не е достатъчно впечатляващ, освен ако не се обединят. Тези двойки, финансово равноправни, но използващи ги в ин-ян унисон, очевидно биха били по-щастливи. Когато преследвате друг човек, винаги помнете: колкото на по-недостъпен се прави, толкова по-малко може да предложи. Това е най-обикновен покерджийски блъф. Това е свързано и със самооценката и чувството за личното достойнство на такъв един човек. В реалния живот, чифт тройки бие кент флош роял, само защото е оставено на мъжа (природно наивен в сърдечните въпроси, тъй като трябва да използва времето и енергията си да изучават тънкостите на конкуренцията в реалния свят) да рискува да бъде отблъснат и да рискува сърцето си. Яростта е просто отхвърлена всеотдайност. Когато жените започнат да преследват с цялото постоянство, което традиционно е било възпитавано у мъжете, те също ще осъзнаят това и изнасилването вече няма да е ограничено само до един пол. Днес, когато живеем във време, когато жените не се задоволяват само с това да "съществуват", а искат да "действат", тези, които не влагат в любовните гонитби поне толкова инициатива, колкото е традиционно за мъжете, се смятат за странни анахронизми. Телефонната връзка е двупосочна. Тези, които чакат цветята и шоколадовите бонбони и вечерите и екскурзиите до Хавайските острови, преди да се обвържат, са онези, които ще се погрижат за предбрачно споразумение, за да могат, решат ли да се отърват от вас, да получат онова за което са се спазарили. Както и да го погледнете, това си е една делова договореност между двама души, ни повече, ни по-малко, и това е най-лошия възможен план измислен някога, за да обвърже законово двама души, за да бъдат те или социално приемлива двойка или да отглеждат деца. Докато съществува финансовото неравенство, любовта и парите няма да могат да се смесват. Постигнат ли веднъж мъжете и жените равенство в заплащането, броят на браковете ще намалее, тормозът в семейството ще намалее или въобще ще изчезне, а тези, които въпреки всичко се женят, ще го правят само от любов (както и трябва да бъде) и тези бракове ще създават по-дълбоки и облагородяващи връзки от тези във всички предишни бракове в историята на човечеството.

Както "Казино", така и "Да напуснеш Лас Вегас" разглеждат тази гола идея, но всеки филм я осветява от различни ъгли. В "Да напуснеш Лас Вегас", Бен (Никълъс Кейдж) вече е загубил семейството си по начин, който е толкова болезнен, че той се обвива в покривало от пълно алкохолно отрицание и заминава за неоновия град да търси не любов, а пълно унищожаване на болката, и ако това означава празен секс, добре, и ако това означава алкохолно самоубийство, така да бъде, което прави историята още по-силна и болезнена. Това, в което Сера (Елизабет Шу), проститутката, с която се сближава, се вкопчва, е нивото на отчаянието му, което се равнява на нейното. Той може да е привлечен от нея, защото си мисли, че я желае, но тя осъзнава, че той е е привлечен от нея, защото тя знае, че той се нуждае от нея. В един трезвен момент, той й казва, "ти никога, никога не трябва да ме молиш да спра да пия", и когато чува това, тя инстинктивно знае ТОЧНО какво има предвид той и кима като послушно малко момиченце. Това е като онзи страхотен стих на Дилан в песента "За четвърти път": "А аз, аз никога не взех много,/ никога не те използвах като патерица, / сега ти недей да използваш мен". Героят на Кейдж дотагава степен се е отдал на отрицанието, че макар да искрено да харесва и разбира проститутката на едно неизречено ниво, той прекалено се е самозабравил, за да вижда в нея нещо повече от сексуален обект, а нейното отчаяние е толкова дълбоко, че тя вижда в него просто шанс най-после да направи нещо добро за някого, вместо да получи бързо пари за най-интимния акт на света: да се опита да го спаси просто като бъде до него, преструвайки се на сексуална играчка, докато всъщност осъзнава, че може би само нейното присъствие (като "ангел мой", както той я нарича непрекъснато) му е достатъчно.

Тези хора отчаяно се нуждаят един от друг точно в този момент от живота си и силната актьорска игра напълно разкрива това. Учудващо е как хората, които са страдали заедно, са по-силно свързани, отколкото онези, които са задоволени, и това е една от причините, поради които този филм е толкова силен, когато стигне до развръзката си. Отдавна не бях виждал двама актьори да изобразяват истинска любов и разбиране на екрана. Има нещо толкова осезателно в този филм, че е почти воайористично. Тези герои се обичат по такъв начин, че тъй като професията на проститутката е, естествено, да прави секс с други мъже, елементът "изневяра" при нея е обезсмислен, но когато тя се прибира една нощ, за да открие, че ТОЙ й е изневерявал, изведнъж блокирате и не знаете какво да мислите, докато не си спомните, че с изключение на един бърз орален акт, не сте ги виждали никога да се любят, въпреки, че са толкова явно и оперетно ВЛЮБЕНИ. Еха!

Забелязах, че и в двата филма има сцени, където героят плува под вода, която вероятно е и в двата филма само като контрапункт на кичозността на крещящия град насред пустинята. Късче природа. Унция чистота. Тъй като синевата на водата изглежда толкова прекрасна и бистра на лентата, и макар това да е само частица от една от сцените, тя е неизмеримо освежаваща за окото. В "Казино", Сам "Асът" Ротстийн (Робърт Де Ниро) има всичко материално, за което би могъл да мечтае, освен някой, с когото да сподели всичко това и е толкова силно впечатлен когато вижда Джинджър (Шарън Стоун) за първи път, че усеща похот към нея макар и от видео монитора, но се влюбва едва когато слиза в казиното и вижда държанието й пред клиента й. Но точно същото поведение, което първоначално го кара да се влюби на момента, е поведението, което в крайна сметка разрушава връзката им. Необходимо му е времетраенето на целия филм, за да осъзнае това. Когато й предлага брак, той всъщност иска напълно да илюстрира, че тя ще има всиЧко, за което би могла да мечтае от материална гледна точка и тя накрая се съгласява, но просто за да защити интересите си, се постарава да създадат дете преди сватбата. Но цената да жертва свободата си се струва на тази компаньонка от Лас Вегас толкова висока, че в нощта на сватбата им тя се измъква, за да се обади на бившия си сводник и гадже, кгото познава от юношеството си.

В каквито и крайности да отива Ейс, за да й осигури физическа и финансова безопасност, тя се държи като подивял мустанг и скоро започва да се устремява към дъното с алкохол и наркотици. (В една кратка сцена, където се оплаква на друго момиче на повикване, доста след брака и с Ейс, тя прагматично отбелязва, че "Всичко, което тряваше да кажа, беше че съм жена на Ейс Ротстийн", намеквайки че колкото й дръзко да размахва брака си, като финансово оръжие, тя подозира колко малко идентичност всъщност притежава макар тя да има (неговите) 2 милиона долара в бижута в банката, с ЕДИНСТВЕНИЯ КЛЮЧ, който той й доверява. В друга сцена, Джинджър отвежда малката им дъщеричка в банката, просто да си "поиграят" с бижутата й. Това ли са връзките на брака?) Айс я приема обратно безброй пъти, след многобройни примери на престъпно нехайство, не само към взаимоотношенията им, но и към дъщеря им. Накрая Ейс осъзнава, че тя никога няма да се промени и й изкрещява, че "курвата винаги ще си остане курва", което я кара да побеснее, защото е толкова очевидно вярно.

Това, което тези филми илюстрират така добре, е че любовта, истинската любов, няма нищо общо с платежните средства. Само това, че проституцията е легализирана в Невада, не я прави по-достъпна или по-екзотична, просто я прави по-честна. Най-лошите бракове, които съм виждал са тези, в които всеки вижда другия само като инвестиция. В тези връзки няма да откриете разбиране или уважение или обич. Ще видите само трофеи, свързани от задължения и очаквания, с Дамоклев меч, който всеки от партньорите размахва над тях.

Емоционален тероризъм в най-мръсната и долната си форма. Човешката природа метната на бакалски тезгях. На тези бракове не им трябва много време да се разпаднат. В "Да напуснеш Лас Вегас", двама от най-изпадналите герои успяват да изковат възможно най-невъзможната връзка и за кратък миг изпитват истинската любов, въпреки парите, които сменят собственика си, пари, които по магически начин стават излишни, когато те спускат гарда си, за да разкрият една страст толкова истинска, че ви се иска вие, да, ВИЕ, да можете да направите нещо, за да им помогнете. А в "Казино" вие виждате отново и отново как парите не могат да прибавят нищо добро в една връзка, а лихвата, която носят съответства само на размерите на дяловете, не на самия акт на споделяне.